Прибирате детето от градина и имате десетки въпроси. Искате да разберете как е минал денят му, с кого е играло, какво е яло, имало ли е нещо интересно. А отсреща получавате три думи и поглед, който ясно казва: „Мамо, приключих с разговорите за днес.“

  • Как мина денят ти?
  • Добре.
  • Какво правихте?
  • Нищо
  • С кого игра?
  • Не помня

Познато ли ви е?

И това не означава непременно, че детето крие нещо или не иска да споделя. Понякога просто въпросът „Как мина денят?“ е прекалено общ.

„Добре“ не е разговор

За възрастния този въпрос звучи напълно естествено. За едно малко дете обаче „Как мина денят?“ означава да си припомни часове наред – игра, занимания, обяд, конфликти, разговори, правила.

Откъде да започне?

Затова вместо един огромен въпрос можете да предложите нещо конкретно.

Вместо „Как мина денят?“ опитайте: „Кое беше най-забавното нещо днес?“; „Имаше ли нещо, което те разсмя?“ „Какво беше най-вкусно на обяд?“ „Имаше ли нещо, което не ти хареса?“, „Кой беше най-веселият човек днес?“, „Имаше ли нещо, което те ядоса?“

Не е необходимо да задавате всички въпроси. Изберете един и оставете детето да води разговора.

Понякога най-добрият разговор не започва веднага Има още нещо важно – моментът.

Детето току-що е прекарало няколко часа далеч от вас. Може да е гладно, изморено, превъзбудено или просто да има нужда от малко тишина. Затова вместо да започнете интервю още на вратата, може просто да кажете:

„Радвам се, че те виждам. Хайде да си тръгваме.“ Разговорът може да дойде по-късно – в колата, докато хапвате следобедна закуска или вечер преди лягане.

Опитайте с игра

Понякога децата разказват по-лесно, когато не усещат, че са разпитвани.

Можете да кажете: „Аз ще ти кажа едно нещо от моя ден, а ти ми кажи едно от твоя.“

Или: „Познай какво ми се случи днес.“

Така разговорът става двустранен, а не серия от въпроси към детето. И ако пак каже „Не знам“? Оставете го. Това също е отговор.

Не всяко прибиране от градина трябва да завършва с подробен отчет. Понякога детето ще разкаже нещо важно точно когато най-малко го очаквате – докато рисува, играе с колички или вече сте изгасили лампата.

Най-важното е да знае, че когато е готово да говори, има кой да го чуе.

А може би вместо да питаме „Как мина денят?“, понякога е достатъчно да кажем:

„Когато поискаш да ми разкажеш нещо, аз съм тук.“